Готиката в ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
Картините в готически стил се появяват през 13 век, стилът им е мрачен, печален и емоционален.
ГОТИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА
Готическият роман се появява в Англия през втората половина на 18 век. Той е жанр в литературата на ужаса и е в пряка връзка с романтизма. Основни моменти са наситените усещания на страх и ужас. Атмосферата се подсилва от обстановката, в която действието се развива – тайнствени замъци и подземия, бездънни гори и гробища, мрачни и призрачни пространства. Тайнствени сили и същества, които властват и всяват ужас, мистериозни и свръхестествени събития. Ето някои заглавия : „Замъкът Отранто” 1764 от Хорас Уолпоул, „ Потайностите на Удолфо” 1794 от Ан Радклиф, „ Франкенщайн” 1818 от Мери Шели и др.
ГОТИЧЕСКА ЕСТЕТИКА
През 1891 година Пърси Биши Шели, известен английски поет-романтик, пътува до Италия, където в галерията Уфици вижда изображение на главата на Горгоната Медуза. Потресен от съчетанието на красота и жестокост, удоволствие и страдание, запечатани в картината, той описва видяното като „непреодолимата красота на ужаса” .
Чудовища, вампири, злодеи, вещици, дракони, свръхестествени същества от всякакъв род навлизат чрез литературата в киното. Готическата естетика е изцяло повлияна от вампиризма, който от своя страна се оформя като сравнително отделен културен феномен. Създава се нова естетика, съчетаваща възвишеното и грозното, историческото и съвременното. Реализмът, увереността в съществуващото и собствените възможности, които неведнъж доказват своите слабости и причиняват непоправими катастрофи, принуждават човек да се усъмни във всичко около себе си, да се обърне към мистичното, въображаемото и да създаде един сюрреалистичен пейзаж или абстрактен автопортрет с неясни форми.
”Трудно е да различавам това, което виждат очите ми, от това, което вижда въображението ми” , казва Йоахим фон Арнхейма и с това дава отговор на въпроса за същността на готическото изкуство.
Статията е подготвена от Insomnia – готик бижута