Ronnie James Dio – R.I.P

67-годишният Дио е починал на 16 май сутринта. Погребението ще се състои на 30.май. Зад тези две тъжни дати стои  много болка. Още един от Великите в Рока отиде да види как е от другата страна…

Едно от най-обичаните парчета на Dio беше  Heaven and Hell – е, Рони избяга от ада на болката и сега сигурно пише балади в рая…  Нека си припомним този огромен талант и вместо да пишем оценки какво и колко е направил за музиката още веднъж да потръпнем от неговия силен и уникален глас….

Рони Джеймс Дио е роден на 10 юли 1942 г. в Портсмут, Ню Хемпшир, но израства в гр. Кортланд, щата Ню Йорк. Истинското му име е Роналд  Джеймс Падавона

През 1967 г. формира групата The Electric Elves, която в началото на 70-те сменя името си на „Elf“. В средата на 1970 г. при автомобилна катастрофа загива китариста Ник Пантас. Дио поема водещите вокали и баса, а останалата част от групата включва Дейвид Файнщайн (китара), Мики Лий Сол (клавишни) и Гари Дрискол (ударни).

„Elf“ е забелязана от Роджър Глоувър и Иън Пейс от „Deep Purple“ през 1972 г. и си урежда договор за продукция на две американски турнета. През 1973 г. в „Elf“ се включва басистът Крейг Грубър, което позволява на Дио да се съсредоточи върху вокалите. Китаристът Файнщайн се отказва от турнето и първоначално е заместен от Стийв Едуардс. От 1974 г. Марк Носийф поема перкусиите. През 1975 г. Глоувър предоставя възможност на Дио да участва в проекта му The „The Butterfly Ball and the Grasshopper’s Feast“ и това дава на Дио широката признателност, която желае.

След като вече напуска „Deep Purple“ и е записал едно парче с „Elf“, Ричи Блекмор създава „Rainbow“. Той привлича в групата Дио, Сол, Грубър и Дрискъл от „Elf“. Дебютният албум „Ritchie Blackmore’s Rainbow“ е несправедливо считан за лоша имитация на „Deep Purple“. Всъщност песните са вдъхновени от класическата музика, а тематиката на текстовете е средновековна. В този период Дио пише освен текстовете също така и музиката за някои парчета.

Почти веднага след излизането на албума Блекмор уволнява всички с изключение на Дио. Новият барабанист е Кози Пауъл, басист е Джими Бейн, а зад кийборда е Тим Кери. В този състав излиза „Rising“. Този албум и следващият („Long Live Rock’n’Roll“) имат сравнително голям успех. Синглите и от трите албума („Man On The Silver Mountain“, „Catch The Rainbow“, „Starstuck“, „Kill The King“, „Long Live Rock’n’Roll“) стават класика в рок и хеви музиката. След излизането на албума и промоционалното му турне Дио напуска, за да замени Ози Озбърн в „Black Sabbath“.

През 1979 г. Дио пренася дарбата си на певец и текстописец в „Black Sabbath“, където прави много за подмладяването на отслабващата супергрупа. Първият му албум с групата отбелязва най-големия й успех от „Sabotage“ насам. Именно на промоционалното турне на албума Дио популяризира жестът, станал символ на хеви метъла –  mano cornuto.

След турнето барабаниста Бил Уорд напуска групата поради лични причини и е заменен от Вини Апис. В този състав е записан албумът „Mob Rules“. След това, през 1980 г. е издаден албумът „Live Evil“, съдържащ концертни изпълнения. След това Дио напуска като оставя групата на много добро ниво, с много нови фенове. Синглите от албумите с тази група не стават хитове в класациите, но са емблематични за Дио („Heaven And Hel“ и „The Sign Of The Southern Cross“).

След напускането на „Black Sabbath“ вече световноизвестен и всепризнат Дио решава да създаде своя собствена група под името Дио. В нея участват бившите му колеги Вини Апис (от „Блек Сабат“) и Джими Бейн (от „Rainbow“). Вивиан Кемпбъл поема китарата, а Клод Шнел клавишните. Дебютния албум „Holy Diver“ излиза през май 1983 г. и въпреки, че достига само до 61-во място, той е едно обещаващо начало. Следващите два албума „Last In Line“ и „Sacret Heart“  имат по-голям успех. По време на турнето за „Sacret Heart“ Дио написва още няколко парчета, които излизат в компилация наречена „Time To Burn“.

През 1986 г. Кемпбъл напуска, за да се присъедини към „Whitesnake“ и е заменен от Крейг Голди. След излизането на „Dream Evil“ през 1987 г. Дио сменя целия състав на групата. Новата група издава „Lock Up The Wolves“.

През 1992 г. Дио се събира отново с „Black Sabbath“, с които издава успешния „Dehumanizer“. През 1993 г. възстановява старата си група с нов китарист – Трейси Джи. В този състав групата издава „Strange Highways“ (1994), „Angry Mashines“ (1996) и „Inferno – Last In Live“ (1998).

През 2000 г. Голди се връща за осмия студиен албум на „Дио“ „Magica“, който достига 13-то място в класациите, но отново напуска преди излизането на деветия – „Killing The Dragon“. Въпреки всичко той се връща през 2002 г. за „The Master Of The Moon“. През 2005 г. излиза концертния албум „Live Evil – Live In New York City“, а през 2006 г. – DVD с концерта от Русия по време на световното му турне. Въпреки, че албумите не достигат по-първите места в класациите, Дио отново създава сингли влезли в историята: „Holy Diver“, „Rainbow In The Dark“, „Don’t Talk To Strangers“, „We Rock“, „Straight Through The Heart“ и др.

През 2007 г. съвместно с Тони Йоми от „Black Sabbath“ създават проекта „Heaven and Hell“ и издават DVD.

Ronnie James Dio – R.I.P
5 (100%) 1 Гласа
Ако статията Ви е харесала, молим да я споделите, за да достигне повече хора!

Също може да ви хареса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Презареди

*