Изтощителните копнежи на една съвременна чиновничка или ненаписаните мемоари на Дърла Тръндафорова

Понеделник е. Събуждам се изтощена . Нещо леко мирише- може би съм аз. Написах си докладна записка,че трябва да включа в дневния ред проблема с моята хигиенизация( къпане). Вероятно около 15 ти ще успея да обсъдя със себе си проблема и ще видя какво ще предприема. Дотогава ще си ухая естествено. Влизам в банята.Все едно,че писането на докладна записка за къпането не ме изтощи допълнително, а и сега се налага да прочета паметната бележка която съм си оставила на Огледалото“Измий си зъбите !“. Добавям кратък анонс- „Утре“, понеже днес вече съм съсипана от ежедневието. Някак стигам до работата толкова съм изтощена,че се отбивам до павилиончето да похапна…Похапнах ,но това усилие доста ме натовари – уморително е да се трудиш за прехраната си .Поглеждам часовника- минали са 2 часа от работното ми време- сега е момента да изпълня препоръката на здравното ведомство за работа с компютър и да направя 15 минутна пауза за почивка на очите ми… Дотук добре 15 минути гледах зеленото растение на бюрото на колежката. Ще взема да включа най после компютъра. Включих го.Изтощена съм.Ще взема да слезна до павилиона да си похапна…Похапнах и точно се връщам и влиза шефката ми.Крещи ми нещо за закъснели документи и неправилно попълнени формуляри.Тази жена има сериозни психически проблеми.Първо и идиот би се сетил,че ако си свърша работата навреме и правилно ще ми намерят друга и второ – изтощена съм за да измисля второ…Шефката продължава да крещи,но по длъжностна характеристика съм и подчинена затова я слушам…И я гледам- пак си е купила нови дрехи не разбирам защо – те и предишните не бяха в състояние за бракуване ,защо са и нови – още едни за да пере и тях- пълно безумие- жената не е наред…Аз не обичам да пера. Миналия месец познати ми казаха,че имало едни неща – перални машини…Вписах си го в плана за следващата година да видя какви са и да обмисля дали ми трябва такава техника.Ако реша,че ми трябва ще си го впиша в плана за по-другата година да си купя такава.Тази година си купих печка.Решението беше изтощително и със сигурност не съм в състояние да мисля на подобни теми до края на годината… Докато мислех шефката ми се накрещяла и си излезнала.Съсипана съм и отивам до павилиона да похапна…Похапнах и се връщам да работя- я гледай  минали още четири часа – ще взема да дам заслужена почивка на очите си като погледам растението 30 минути… Очите ми си отпочинаха. Ще взема да влезна във Фейбука да харесам някакви картинки на някакви хора- така се поддържат приятелства без да се изтощаваш да говориш или да гледаш хора…Харесах разни неща.Съсипана съм.Отивам до павилиона да похапна …Ех че хубаво- докато похапна и занеса две папки в съседната стая работното ми време свърши. Ще си тръгвам деня беше съсипващ, а още е само понеделник.Като се замисля,че ме чака и една тежка нощ…Качвам се на адския транспорт. Веднъж един досадник ме пита защо не си пупя кола…Абе големи идиоти има. Как ще си купя кола- нали първо трябва да извадя книжка, а това предполага попълване на тестове за определено време- не съм устроена за подобно напрежение. И после това движение- всеки момента трябва да вземаш десетки решения.Пък и колко ли време ще се прибирам ако на всеки 30 минути спирам,за да дам почивка на очите си и да релаксирам като похапна?…Адски тъпо е да имаш кола- не е чудно,че коли карат всякакви кифли и мутреси и разни измислени професии като адвокатки,брокерки или учителки.Те ако бяха умни щяха да са чиновнички…Прибирам се в къщи.Адски съм изтощена и ще взема да похапна,но намирам на хладилника предупредителна паметна записка“Купи си храна“…Много недообмислена работа- нали стигам до хладилника чак като се прибера…Пиша си втора предупредителна записка – „Ако не си изтощена си погледни бележката на хладилника “ и си я окачвам в банята- там поне ще взезна сутринта.Ама понякога и аз ги върша едни такива детински неща…Една съм палавница…Бих си пуснала компютъра,но това е усилие за което не съм подготвена- след този стрес в работата ми. Бих си пуснала и телевизор, но е съсипващо да търся дистанционното. Ще взема да поспя- деня беше безумно уморителен….

Ден вторник… Събуждам се ужасно изтощена. Повтарям процеса с бележката „Измий си зъбите“,като закачливо добавям коментар -Отложено за утре ако климатичните условия не попречат…Гледам написала съм си и бележка-„Прочети написаното на хладилника“….Да бе, да…Ще седна в този ранен час уморена от сън да ходя и до хладилника- каквото и да има там ще почака докато се върна.Бих запомнила какво съм си писала,ама не ми влиза в длъжностната характеристика,затова съм го игнорирала в съзнанието си…Изтощена съм от мислене -ще взема да тръгвам за работа…

И ето пак съм на работа.Портиера ме поглежда и ми казва“ Косата ти е много побеляла- защо не се боядисаш“ Какъв простак- кой се боядисва ей така внезапно. Отговарям му,че за това тримесечие съм изчерпала лимита за ремонтни дейност по материалната част и го оставям да се възхищава на моята ерудиция и богатия ми речник…Ето- пак се изтощих…Ще ида до павилиона да похапна…. 11, 30- похапнала и почти енергична включвам компютъра си…Не стига това усилие,ами трябва да стигна до учителската стая да занеса някакви графици…Тази съсипия край няма.На всичко отгоре се наложи собственоръчно да ги принтирам…Абе това моето живот ли е? Влизам,излизам,пускам компютри,печатам, принтирам, нося, храня се – това във всяка напреднала държава щяха да го вършат поне 5 човека, ама нали съм в България.Тук чиновниците живеем позле от кучетата- такива натоварване,такъв стрес…Боже,как се съсипах от мислене – ще взема да похапна…. 15.30. След похапване, отиване до тоалетна, 3 почивки за очите ми , уморително принтиране и пак похапване най – накрая стигам до учителската стая. Влизам и се оплаквам „Абе в тази сграда защо е толкова шумно“…Вместо да разбере от какво съм съсипана едната от учителките ми казва „Ами нали е училище- децата са шумни“….Какво безочие.Тези учители не стига,че вземат повече пари от мене, а и не ме щадят вместо да си укротят учениците и да им внушат,че в същата сграда има важна чиновничка,която движи много отговорни преписки и има нужда от тишина,те ги оправдават…Това неразбиране ме съсипва- отивам да похапна и да си мисля колко тъпи и безотговорни са учителите…
Похапнах и  – О, чудо  работното ми време свършило… Прибирам се…Изтощена съм  ще взема да похапна,но на хладилника има бележка“Купи храна“…Ама че несериозно от моя страна- че нали ще прочета тази бележка чак като се прибера в къщи? Оставям си нова бележка на входната врата“ Погледни преди да излезеш бележката на хладилника!“ .Добре,че похапнах добре в работата,че е 19.00 крайно време да поспя след този ужасно изтощителен ден…

Ден сряда… Ужас- до пенсионирането ми остават 25 години, 4 месеца, 23 дни и то ако не променят нормативната уредба дотогава…Това ме съсипва…Като си помисля и до края на седмицата остават 3 дни, а и от последния уикенд са минали два дълги,съспиващи дни…Така не се живее – вчера докато носех бележката усетих тежест в крайниците и болки в кръста…Ще взема да ида на лекар- това усещане за съсипаност и възможните ми болки са прекалено сериозни,за да работя с тях… Отхвърлям бележката „Измий си зъбите “ с отметка“Днес не ти е ден,опитай утре“, обличам се и гледам на вратата бележка“прочети си бележката на хладилника“ .Да не ми плащат за такова съсипване с тези болки да ходя до хладилника…Ще го отложа за утре..

11.30.Най накрая влизам при лекаря си – съсипана съм от някакви майки с малки деца и някакви болни хора- този народ не е ли чувал за природно лечение? И за какво задръстват лекарските кабинети,като нямат нужда от болнични- не могат ли сами да си купят лекарства от аптеките…Идиоти…Както и да е- влизам и лекаря ме пита“От какво се оплаквате?“ Казвам му постоянно изтощение,тежест в краката, толкова съм съсипана,че трудно се движа …Той ме поглежда и простака му с простак казва“Не ви ли е хрумвало,че при вашите 110 килограма е нормално да ви е тежко- защо не опитате да отслабнете?“ Идиот, простак, селянин…Първо на една жена никога не се казват килограмите…Второ  той има ли престава колко отговорна и съсипваща е работата ми и как ако не похапвам ще умра от стрес и изтощение???И трето….Прекалено съм изтерзана и неразбрана за да се сетя за трето…Налага се да ида на работа

15.30…На работа съм. Минава онази кукумявка  психоложката и ми казва“ Този твой занемарен външен вид говори за някакви психични проблеми  искаш ли да споделиш?“ Кукумявка , тъпоумна кретенка с диплома за една наука,която не е доказано с нормативен акт,че е наука изобщо…Да споделям? В характеристиката ми никъде не упоменато изрично,че трябва да споделям…Че аз ако исках да си хабя времето и да споделям щях да си причиня приятели,ама аз не съм проста да правя такива неща…Поглеждам я докато тя загрижено ми говори нещо- психологически проблеми друг път…Тя е тая с психологическите проблеми- че кой нормален човек носи различни дрехи всеки ден?И кой ако не явен психопат си слага грим и си прави прическа за да дойде на работа? Комплексарка нещастна  – вместо да си мирише на себе си горда,че има специфичен аромат тя се поляла с някакъв парфюм…Съсипана съм – Боже,защо трябва да работя с кретени ? Отивам да похапна…Я,то работния ден свършил…

Четвъртък…Всичко ми е в мъгла- не си спомням как съм се прибрала и съм станала,но ето ме тук пак на работа…Изтощена съм. Включих компютъра и не стига това съсипващо упражнение,но идва и счетоводителката да ми иска някаква папка с документи,понеже и било спешно….Абе тия счетводители са пълни хаховци- кое в тази объркана съсипваща вселена е спешно? Да не говоря за уврежданията им да държат на точност,срокове и числа- психари….Що не иде тая да си поговори с психоложката,да се изяснят коя е луда и коя по- луда… Давам и папката и това ме довършва от изтощение,затова слизам да похапна…После ще влезна във Фейсбук,за да се сприятеля с някой..Едно време имах приятелка…Беше гадно- трябваше да я гледам наживо и да я слушам…Тъпа история и ме изтощаваше.Казах и да се разкара и сега имам много и добри приятели,които не виждам…Харесах някакви неща…Съсипах се от работа…ще взема да похапна….Я,то работното време свършило…Беше напрегнат и проблемен ден….Тази моя тежка участ да имам такава нечовешка длъжност…Прибирам се… На хладилника ми има бележка да купя храна…Толкова съм изтощена,че няма даже сила да си напиша паметна бележка на някое по- добро място да си погледна бележката на хладилника…Нормално е да съм изтощена часа е 19.15- крайно време да поспя….

Петък е, петък е, петък е….Толкова съм шастлива,че идва последния работен ден,че се изтощих…Съсипана стигам до тоалетната , разбира се,че игнорирам бележката да си измия зъбите с една фриволна отметка“И без да ги миеш си си красива“, после в духа на моята палавост се поглеждам.Вярно,че косата ми е много бяла,но това показва моята мъдрост …Пък и да не съм луда да се изтощя да отида на фризьор? Веднъж ходих…Това беше в оня безумен мой период в който имах и приятелка- срам ме е да си спомня…Натоварих се да ида до салона,седнах и фризьорката ме попита „Каква прическа искаш и колко да я скъся“….Абе тъпи създания са това фризьорките,козметичките и другите подобни дето даже не им знам длъжностите…Как така за една минута ще ти кажа каква прическа искам и колко да е дълга?Нали трябва да си пусна паметна записка,че трябва да вкарам тази тема в дневния си ред,да го обсъдя със себе си, да проведа малко дебати, да планирам промяна….Станах и си тръгнах…Повече на фризьор няма да ида…Трябваше да се сетя,че там хората са тъпи- не само караха коли,но ходеха и на токчета- празноглави въртиопашки…Аз не само не ходя на токчета, ами и си нося ботите деветта година..Вярно,имат дупка,но студа калява характера…Я, унесена в тези мисли съм стигнала до работата си…Толкова съм съсипана- ще взема да похапна в павилиона… Петък 15.00.След изтощителни похапвания, почивки на очите и носене на папки най накрая сядам изтощена на работния си стол…Ужасно съм уморена,но днес е петък и ще взема да си похапна и да си ходя,че тази седмица ме разби…

Събота е…Първия почивен ден,който мога да посветя на любимите ми неща….Но преди това ще се обадя на мама,за да и разкажа колко съм съсипана тя ми е майка- ще ми съчуства….Поговорихме и тя така се притесни,че ми се е наложило да ида на лекар…Като се замислих – то си беше за притеснение…Толкова съм изплашена и обезсилена от тази мисъл,че не мога да се сетя кои са ми любимите неща,които щях да върша…Ще взема да си легна и да поспя,че хладилника се оказа празен , а павилиона в работата ми е далече…

Неделя……

Бележка на автора – Моля да се отчете,че при написването на този материал не е пострадала нито една чиновничка.И при прочитането му няма да пострада, защото те чиновниците са твърде изтощени за да четат . Моля за извинение всички споменати длъжности като учители,психолози,приятели,счетоводители,  фризьори, козметички, портиери – автора не е виновен,че така изглеждате в очите на една чиновничка  – все пак това са нейните размисли за вас, а не моите.

И последно – ако този материал ви допада сте свободни да споделите мислите били те цензурни или не с автора – ако чиновничката Дърла е все така досадна ще има и следващи публикации,така че събираме мнения…

Изтощителните копнежи на една съвременна чиновничка или ненаписаните мемоари на Дърла Тръндафорова
5 (100%) 1 vote

Също може да ви харесат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Refresh

*