„Проблясъци“ част 2 – Черупката

Черупката

LightHouse_by_Jesar

Всеки е попадал в многолюдна тълпа (на улица, пазар, площад, гара). А вглеждали ли сте се в лицата и реакциите на хората? Сякаш се пазят от нещо, но не искат да си признаят, че е така. Скрили са се в „черупките” си и са сложили маската на добронамереност и „човечност”. Защо се крият и от кого?

А колко често сте се сравнявали с „преуспелите” и сте се самообвинявали, че не сте толкова умни, богати, красиви и способни като тях?

А когато някой ви обиди и вие се”сринете” емоционално, какво правите тогава? Страдате, нападате, плачете, крещите или мълчите и гледате странно, а някои хора дори гледат „интересно” – все реакции на „затваряне в черупката”. Затваряте центъра на емоциите си – собственото си сърце в „черупка” и си казвате „ Следващия път няма да се оставя да ме наранят и да страдам”. След всяка емоционална рана черупката-броня става по-твърда и нечуплива и така ден след ден. Изграждате един аспект на Аза, който да ви спаси и да ви води, да ви учи, докато ви доведе до момент, когато вече няма да ви е нужен, този аспект се нарича ЕГО. Или, можем да кажем, че тази броня около сърцето е дело на нашето Его, което „изземва”думата на сърцето и поема контрола. Думата „Контрол” заслужава специално внимание, което ще и бъде отделено в следващите статии.

И така – вашето Его ви казва „ Аз ще докажа на всички кой съм. Ще направя всичко по силите си, за да преуспея, да съм обезпечен, да живея добре, не ме интересуват другите, аз се стремя да държа нещата под контрол за мое добро и за мое спокойствие”. Егото ви помага да се състезавате с другите за първите места в живота. Да, Егото работи за вас, връща ви самоуважението и ви помага в личното ви преуспяване и състезанията ви с другите (често без оглед на средствата за постигане на целта).

 

А сърцето все повече отстъпва и се скрива под черупката си. Вие започвате да мислите за него като за мускул/помпа и че щом Егото е в действие, вие вече сте неуязвими, „ а глупавото сърце все объркваше нещата, докара ни до фалит, свърза ни с „неподходящи” хора, караше ни да страдаме”. Егото работи добре с Ума, казвате си „ Умът движи прогреса. Ние мислим трезво, стъпили сме здраво на земята. Две плюс две е равно на четири и това е! Имаме храна и гащи. Имаме деца, те ще ни гледат, когато остареем, ДЛЪЖНИ СА, за това сме ги планирали, ВЪЗПИТАЛИ сме ги, ако се отклонят от ПРАВИЯ ПЪТ, ние ще ги ПРИНУДИМ да се върнат, защото са НАШИ и ние имаме ПРАВО да ги моделираме по наш вкус, както и нас са ни моделирали от малки. А това, което не познаваме, е ЛОШО, защото ни е СТРАХ от него, затова КОНТРОЛИРАМЕ всичко, по-добре е другите да се страхуват от нас, отколкото ние от тях”.

 

И така, зад „черупката” се крие едно сърце с рана, раната понякога е толкова грозна и дълбока и ни е страх дори да мислим за нея, добре, че е „черупката”, за да я скрие. Но раната все пак е там, работи под черупката, понякога гнои и ние я усещаме в мрака, когато останем насаме с кошмарите си, които са се пръкнали кой знае откъде, за да ни тровят спокойствието.” Има ли лекарство?”, ще попитате вие. Да, естествено, че има, но готови ли сте да преглътнете собственото си Его? В следващата статия ще говоря за дългия и нелек път към изцелението, пътят към собственото ви сърце.

 

Здравко Светославов

психолог

„Проблясъци“ част 2 – Черупката
4 (80%) 4 Гласа
Ако статията Ви е харесала, молим да я споделите, за да достигне повече хора!

Също може да ви хареса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Презареди

*