Ще започнем разказа за Лулите с безспорния фаворит – кралете на всички лули, а именно тези от морска пяна. Оригиналното название Meershaum pipes според някои идва от немската дума Meershaum, превеждана като морска пяна, а според други има френски произход, но това едва ли е съществено. Тя отлично изразява произхода на минерала и неговата характерна лекота и белота. Това е един от най-порестите минерали в природата (Hydrous Magnesium Silicate, наричан още афродит или сепиолит), а топлоустойчивостта и лесната му обработка го правят изключително подходящ за изработване на лули с хладен и сух дим. С добрите си абсорбиращи свойства, пяната действа като филтър, поемащ влагата и катрана. От това с времето лулите се оцветяват в наситени медно-кафеви тонове, при това вкусовите качества на дима се подобряват. Тези лули са „аристократи“ сред всички останали. Според поверието морската пяна е получена от вкаменените бели гребени на вълните. Всъщност това са вкаменени черупки на най-дребните морски създания, изпадали на дъното преди милиони години. В миналото късове от минерала са се носели в Черно море, но за съжаление днес край моретата няма залежи от морска пяна с добро качество. Те са открити на едно-единствено място в света-откритата равнина в централна Турция, в околностите на градчето Ескисехир, сред залежи от червена глина, на площ от едва 4 кв.мили (макар да се твърди, че минералът се добива и в Източна Африка). Морската пяна се копае на дълбочина 80-90 метра. Това е поминък на местните жители от няколко поколения насам. Минералът се промива и сортира в 5 категории в зависимост от качеството, всяка от които се дели впоследствие на 12 сорта според цвета, порите и еднородността. Лулите от морска пяна се изработват само ръчно и трябва да признаем, че това си е цяло изкуство. След резбоването на навлажнения материал лулата се изпича в пещ, полира се с фин абразив и се покрива с восък-най-добре пчелен. Характерни форми са главите на дервиши, султани, животинските глави, лапи, нокти и женските фигури, но разнообразието е наистина огромно. Днес, водени от търговски усет майсторите правят и индиански вождове, известни политици или обществени фигури, за да задоволят най-сериозните си купувачи от САЩ и Великобритания. При употреба лулата доста бързо променя цвета си от бял до златист, червен и кафяв. Доколкото всеки къс минерал е уникален, то и всяка лула се оцветява за различно време в непредсказуеми оттенъци, на които които влияят честотата, иинтензивността на пушене, сорта тютюн и др. Трябва да отбележим, че има три вида морска пяна: натурална (къс от минерала), пресована(от праха при обработка на минерала), и изкуствена (изработена от полимерни материали). Разбира се, от пресованата и изкуствената пяна, които са по-евтини, не може да се очакват същите качества, каквито има натуралния минерал. Лули от истинска морска пяна в момента се правят само в Турция. Някои фирми ги купуват от там и сменят мундщуците им със собствени, но на практика това е единственото място където се произвеждат лули от истинския материал. Как да поддържаме лулата си от морска пяна? По отношение на тези лули съществуват множество заблуди. Помнете, че няма две еднакви лули, също както няма и двама еднакви пушачи. От производител на такива лули научихме, че ако искате да върнете светлия им тон трябва да ги накиснете в не много силен алкохол, но с това разбира се ще заличите и натрупания аромат и разкошни цвят – нали преди всичко това е точно този вид лула, който пази своята история в оттенъците цветове променени във времето. Въпреки че изглеждат крехки и нежни, не се страхувайте да запалите такава лула и да я употребявате редовно. Това не й вреди. Към обичайното удоволствие от пушенето, лулите от морска пяна всеки път добавят приятно чувство с промяната на своя цвят и аромат. Като добавим към това и безкрайното разнообразие от форми, резби и рисунки, стигаме до извода, че всяка една подобна лула е безценно уникално произведение. За разлика от бриаровите лули, които след всяко пушене трябва да се сушат, тези лули могат да се палят по няколко пъти на ден, благодарение на високата абсорбация на материала. Ако лулата се е замърсила, вземете парче памучен или друг мек плат, капнете на него течност с ниско съдържание на спирт (разтвор за почистване) и с леки движения прибършете лулата до отстраняване на замърсяването. Помнете,че тази процедура трябва да се извършва след пълното изстиване на лулата! Желателно е течността да няма силно изразена миризма, за това не посягайте към лосиони, тоалетни води и друга парфюмерия. Никога не мийте лулата с гореща вода и не стържете външната й повърхност! От самосебе си се разбира,че избелващите и абразивни средства са абсолютно недопустими. Никога не почуквайте с лулата по твърда повърхност, за да изтърсите пепелта, защото морската пяна ще се счупи. Този тип лули не изискват наличие на нагар в чашката, така, че при необходимост е най-добре да го почиствате. Това се извършва със заоблен, не остър инструмент. Бъдете изключително внимателни,когато почиствате дъното на чашката около изхода на димния канал. Веднага след приключване на пушенето, морската пяна на това място е влажна и мека. Бъдете предпазливи и когато вадите мунщука! Задължително придържайте лулата с пръсти за чибука, а мундщука изтегляайте с въртеливо движение (по часовниковата стрелка, отново), без напрежение. По същия начин действайте и при поставяне. Дръжте лулата си в мек калъф, за да избегнете нежелано надраскване. Няма да е преувеличено, ако се каже, че в продължение на стотици години лулите от морска пяна са се сдобили с репутацията на най-приятни за пушене и са търсен подарък, както и тръпка на колекционерите, а тяхната изработка се е превърнала от занаят в чисто изкуство.
Истински лули ръчна изработка от Meershaum може да намерите тук: лули от морска пяна Meershaum
