Човека е човек когато е на път – е казал поета… Е, той е казал и кога жената е жена, но да не изпростявам над нормата си… И понеже е лято и понеже вече работя в “Я, пишка” и имам средства (най-вече за безопасен секс) реших да замина на море – поглеждам обявите за нашето – гледам – както всеки сезон – скъпо и тъпо, пък и съм се скубал, пикал, давил и плюл по всички родни плажове и решавам да разходя своята косматост до някое по-чуждо кътче… И тръгвам за Турция… Защо за Турция ще попитате вие – ами там не стачкуват – ако се запътя към Гърция или ще е блокирана границата или ресторантьорите ще стачкуват или пенсионерки ще си спретнат пред хотела митинг срещу намалението на пенсиите си и с прелестите си ще скапят сексуалните ми фантазии за месец напред… Та тръгвам за Турция – знам какво си мислите – в Турция не само бият… Дреме ми – аз не съм метросексуална гладка мъжка изцепка – аз съм космат брадат екземпляр с мазоли на ръцете и кокоши трън на краката, така че съм в безопасност….
Да не ви отегчавам с подробности – мацките в агенцията бяха мили, дадох хартийки, дадоха ми хартийки и след размяната на целулоза се оказах натоварен в рейс с нарисувана камила на път към границата…
Оглеждам колегите по рейс – няколко много нормални семейства с много нормално невъзпитани деца и няколко много фешън женски екземпляра с анцузи, жапанки и официални чантички – мило, родно…. Протягам копита, разстилам космите на чипровски килим, давам на гаджето ми да се отърка в тях, за да се разнежи и заспивам… Два часа по-късно се събуждам от възбудено цвилене – поглеждам – на предната седалка зад шофьорите се разливат и цвилят две лелки на отлежала възраст с размерите на сини китове, външност на прерийни койоти с краста и степен на възбуденост на дърти котки март месец… Женищата палаво цвилят, опитвайки се да впечатлят шофьорите, но единствения ефект е, че успяват да разреват 2 бебета, да уплашат един шофьор на изпреварваш ни Тир до такава степен, че човека се хвърли с Тира в близката гора и стана една “От икебана дървесата ги боли” – ще ги боли я – цял Тир им се втъкна… След случката, решавам все пак да дам покой и романтика на космите си, слагам слушалки и се унасям в романтичен траш метъл…. Няколко часа по-късно стигаме границата… Накратко описано преминаването ни беше едно голямо Няма…. Първо нямаше тоалетни, а моят динозавър отчаяно пищеше за свобода на волята и най-вече на струята, ама неееее… После нямаше внимание от страна на митничарите към двата разгонени кита – момчетата игнорираха тези планини от сланина и сексапил и слонките тъжно се качиха обратно в рейса почти обръщайки го с тежестта си… Качвам се и аз – плахо питам шофьора – Ще има ли спирка, че ми се чертаят китайски знаци в тоалетна чиния? Скоро – обещава шофьора… Поглеждам го отстрани – спокоен ми се вижда…
Два часа по-късно – китайските знаци в мене са станали направо многотомно издание за династията Пиш Ли … Китовете явно имат по-големи резервоари, защото кротко спят и почти рутят с хъркането си тавана на рейса… Отивам пак при шофьора – Ще спираме ли, че жълтата пръчка в мене вече е дълга колкото осева линия на магистрала питам?
Скоро – пак повтаря шофьора… започвам да разбирам – човека мери времето като камък – колко века са нужни да загладят една скала, а??? Поглеждам шофьора отстрани – ухото му изглежда голямо и удобно като тоалетна чиния – луксозна, кожена тоалетна чиния… Добре, че минаваме през неравност, та излизам от унеса и се отказвам да мокря ухото на шофьора…
Още 2 часа по-късно… В рейса имало водач на група… Мил дядо на възраст да рекламира Бански старец става грабва микрофона и тръсва кратка реч, за да подгрее тълпата на тема “Колко е велик шефа на фирмата”… Тълпата обаче се дели на три – спящи, такива, които от отегчение си правят склуптури от ушната кал и аз и двете бебета, които вече сме на ръба на тоалетните си функции… Отивам до дядото – ще спираме ли – питам аз, понеже вече ще се изпикая в ухото на шофьора??? Дядото явно съсипан пред мисълта за тоалетно порно успява да уреди спирка…. Слизаме – целувам приятелката ми, разпервам косми, планирам по вятъра и се приземявам пръв в тоалетните – 20 минути по–късно и 4 килограма по-малко излизам, вече готов да се насладя на живота… Срещу мене китовете в разгонена поза извадили наполовина млекоцентрали се опитват да свалят момчето от магазинчето… Детето явно е ужасено пред идеята да бъде смазано от два застаряващи слона, излъчващи пот и хормони отдалеч, но в Турция клиента е цар, та им се усмихва плахо….
Качваме се… Няколко часа по-късно природата отново ме зове. опитвам се да се разсея като потъвам в деколтето на приятелката ми и се заслушвам в дядото, който с поетична трепет в гласа описва една млада кючекчиня от Русе която засрамвала местните туркини, защото танцувала не само с тяло а и с душа… Почти усещам как душата на Дядото скърби, че тялото му не мърда при такива гледки, но и тази геронтофилска идея не стига, за да ме разсее от идеята за ухото на тъпия шофьор, който не спира за тоалетна… това удобно, голямо романтично ухо….
Дядото надвиква мечтата ми… Оказва се, че минаваме близо покрай Троя, Където “Нали знаете Троянската война, после Александър Македонски, който според дядото е умрял на 33 години”. Разбирам, че на тази възраст мисълта за смъртта го мъчи човека, но не разбирам какво общо има Турция…. После дядото минава на тема за дома на дева Мария, която знаете – Исус Христос, който между другото също е умрял на 33 години” Стана ми ясно – ако ти или твой роднина минете през Турция като навършиш 33 си направо обречен… В момента обаче мисълта за далечната ми смърт не ме плаши – плаши ме мисълта, че ще умра с пълен мехур… В далечината в розовото на зората проблясва ухото на шофьора, който не спира за тоалетна… Налага се приятелката ми да извади по-рано от планираното белезниците и да ме закопчае за седалката.
По-късно…. Спираме – аз настръхнал изблъсквам няколко жертви, олеквам и си вземам кафе…. Китовете обсаждат шофьорите, аз минавам покрай тях, мислейки си отмъстително, дано им вържат, та да бъдат размазани под кит, дето не спират за почивка….
Накрая пристигаме… Обратно на очакванията ми, че ще се озовем на задника на географията, попадаме в много уютен хотел с красив парк… Водят ни в стаята… Приятелката ми плахо казва – ами давай ти първи в тоалетната… Влизам – бяла вана, красив мраморен плот и чисто нова тоалетна чиния… Нещо обаче липсва… Напъвам се да се сетя какво – след секунда се сещам – излизам навън и питам – Миличка ти нали снима в рейса?
Да – казва тя.
А случайно да имаш снимка на ухото на шофьора ни????
Е, това е от мен засега – и помнете – Не пикайте в ухото на шофьора, ако наблизо има тоалетна – не е възпитано!
