Дневникът на Къри Бат’Шоу – мокрите фантазии на една сервитьорка по душа…

Дневникът на Къри Бат’Шоу

Да се запознаем. Аз съм Къри – Къри от карък – карък за всичко – мъже, работа – каквото се сетите… И съм сервитьорка… По тяло, душа, образование и призвание. Пробвах да стана фризьорка, ама съм схваната в ръцете, пробвах да стана чиновничка, ама нямам и втори клас… Имам други неща – мързел, махмърлук, няколко венерически болести и провален брак, но не е добре да се хваля сама.

Къри и Миринда…..
Днес си мислех за секс… Добре де – хванахте ме – не си мислех, понеже не мога да мисля, но днес правих секс е вярно… Не такъв обикновен секс, какъвто вие си представяте.
Аз съм модерна и изискана руса жена и не правя обикновенни неща. Беше вълнуващ и разтърсващ секс – като за застаряваща сервитьорка. Стоим си ние с тази стара чанта Саманта Съсела и си чоплим носовете.
Чоплим ги изискано, както съветват Женските списания. Чоплим и обсъждаме минаващите по улицата: Олигофрен, селянин, селянка, селянче, алкохолик, селянин…. След два часа Саманта ме поглежда:

-„Абе-що толкова много селяни минават оттук?“

Спираме с чопленето и започваме да се тупираме в търсене на отговора – драпаме си косите и мълчим – опитваме да мислим… Ама нали не ни е вродено… Влиза Миринда – Кръстена е така, понеже смята Мириндата за много спешъл напитка – светваме и нея в общия проблем… И тя млъква и посяга към гребена…
След час решаваме да сменим темата и да се тупираме мълчаливо на друга тема, че тая ни се видя сложна. Добре ама друга тема не се вижда… Саманта се изнерви – нали е в критическа много бързо се пали… Та изнерви се и крещи:

Ама и ние сме тъпи мръсници – една тема не можем да измислим – я тия кранти от Сексът и Градът – какъв живот водят – не са срамни болести, не е масово излагане, не е пазаруване, пък ние какво – висим и се тупираме. Я да жертваме някоя от нас да вземе да прави секс – все ще и се случи нещо странно и после ще обсъждаме…

Добре – идеята ни допадна, ама кой да се прежали? Саманта не става – Първо в момента и правят чене и фъфли, та оттам и викаме съсела и второ с тая критическа след секса ще вземе да изяде мъжкия и айде в затвора… Миринда и тя не става – раздава го задръстено-девствена.
Номера и е да сваля всички и да не спи с никой – не и били на нивото. То с една голяма водка към Мириндата нивото се вдига, ама тя е и грозна, та никой няма да прежали водка за нея… Оставам аз… Аз съм все пак.  Местаната вървела – Къри. Девойките идват при мене да им разказвам богатия си опит и да им давам от колекцията си обувки като имат среща. Аз им давам – затова всички имат гъбички по краката и не само там, но това е от друг роман… Ще се жертвам – решавам аз – довършвам тупирането, очертавам с черен молив устата си, за да изглеждам секси, слагам такова количество молив, че се разцапва по клепачите ми чак и съм готова… Става ми едно устремно и се изхвърлям навън да търся мъж… Тук мъж, там мъж – подвиквам, помахвам, облягам се от дърво на дърво, навеждам се да ми се видят червените празнични прашки, ама мъж не се хваща… Не може така – девойките старша възраст в службата чакат да им разказвам, за да се вълнуват – не може да се проваля… И се сещам – купувам бутилка водка, подпирам се на близкото дърво и подвиквам палаво – давам бутилка ако някой прави секс с мене… Никой… Кофти преценка – мисля си – трябваше да купя ракия. Сменям дървото – може то да ми е на карък и се подпирам на следващият стълб – пак нищо… Накрая някой ме смушква „Ставай – какво си се проснала под бара?“ Нещо ми се обърка филма – поглеждам – сутрин е – колежките висят над мене и ме гледат загрижено – Какво ти става – защо още си тук и защо се подпираш на бара? Ама въпрос – накрая разбираме – вкарала съм си гребена в ухото и съм се проснала в безсъзнание.

– Провалих ви – казвам им аз – обещах ви да ви говоря за секс, ама …

Е, нищо – въздиша Миринда – кажи как беше гребена в ухото – все си е нещо…

Ами не помня – отговарям…
То и аз така – казва Миринда – след пиене и секс нищо не помня.. Смълчаваме се и Саманта изведнъж се провиква

– Сетих се -Какво се сети бе жена?
Сетих се що отвън все селяни минават – нали живеем на село… Ех, ученото си е учено въздъхваме ние – ето Сам има трети клас и винаги знае какви са нещата от живота…

Дневникът на Къри Бат’Шоу е авторска публикация, но ще се радваме да го копирате, където ви душа иска. Всяка прилика с дадени лица е абсолютно търсена и напълно вярна. При писането на материала за съжаление не е пострадала нито една сервитьорка или неин роднина… Опитахме, но бягат бързо… Продължаваме да се надяваме, но сервитьорките по душа са като хлебарките – мръсни, разнасящи болести и оцеляващи….

Дневникът на Къри Бат’Шоу – мокрите фантазии на една сервитьорка по душа…
5 (100%) 3 Гласа
Ако статията Ви е харесала, молим да я споделите, за да достигне повече хора!

Също може да ви хареса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Презареди

*