Мейбън мина, колелото на времето се позавъртя малко и дойде Самхайн- още наричан Хелоуин. Името е съкратено от „All Hallows Eve“, което на български е Вси Светии. Самхайн пък произлиза от келтски и всъщност значи „края на лятото“. Това е времето, в което тъмнината започва да цари- деня намалява, а нощта става по-дълга. Както и при останалите шабати, границата между световете изтънява, което ни позволява да се свържем по-лесно с отвъдното.
Хелоуин е времето, в което се счита, че света на мъртвите може да комуникира с този на живите. 31-ви октомври или 1-ви ноември в много култури по света се считат за свещенни дни за починалите. Например „Dia de los Muertos“ (деня на мъртвите) се празнува в латинска Америка, за да почетат предците си. Там приканват духовете да се върнат да посетят близките си и по този начин да им дадат благословията си . Семейства и приятели се събират по гробищата и предлагат храна и напитки, за да зарадват духовете и така да бъдат благословени. Празнуването на Ценя на мъртвите или почитането на предците е част от традициите на много древни цивилизации.
Хелоуин има корени и в древен Египет. „Пирът на мъртвите“, още наречен „Исия“ е пир, който продължава 7 дни (от 28 октомври до 3 ноември) и през него се извършват най-различни церемонии. По това време не годината, египтяните почитали бога на подземието Озирис и прекрасната му жена, богинята Изида. Според легендата, Сет, богът на пустините и тъмнината, убил брат си Озирис и разпръснал различните части от тялото му из пустинята Сахара. Пирът празнува и почита това, че Изида неуморно търсила останките на Озирис и накрая го „сглобила“ и съживила (на седмия ден на пира, което се пада 3-ти ноември), използвайки собствената си кърма и най-силната магия, някога правена.
Чудили ли сте се някога откъде идва традицията да се дълбаят страшни лица в тикви?
Вярва се, че това започнало в Гърция, после започнали да го правят и келтите и накрая е станало традиция в Ирландия, където не са се дълбали тикви, а цвекло и ряпа. В историята се разква, че всичко започнало в селската област на Ирландия, където човек на има „Скъперния Джак“, „Пияния Джак“ или „Джак фенера“ (името му варира в зависимост от историята, която четете) е бил известен като най-големия измамник. Бил толкова известен, че самия дявол научил за него и дошъл на нашия свят, за да го намери и да прибере тъмната му душа. Когато Джак срещнал дявола го помолил да го заведе в най-близката кръчма, за да може да се наслади на едно последно питие.. След като го изпил, помолил дявола да се превърне в сребърна монета, за да може да плати на собственика. Джак после взел монетата и я сложил в джоба си точно до кръст, пречейки на дявола да се върне обратно в предишната си форма. После заложил душата си в сделка за 1 или 10 години, в зависимост от това коя версия на историята четете, но всички от тях описват как мами дявола по различни начини. Накрая умира от прекалено много пиене, но душата му не могла да бъде взета заради сделката, но и не може да отиде нито в ада, нито в рая. Това го обрекло да скита на границата на нашия свят и отвъдното, държейки запален въглен, поставян в ряпа.
Ирландците и шотландците дълбали страшни лица на картофи и други зеленчуци и ги оставяли пред дома си. Правели това, за да уплашат Джак и други вредни същества. Ирландските имигранти намерили, че тиквите са доста по-удобни за дълбане и така традицията била основана. Друга интерпретация на историята е, че такива фенери са били палени, за да помогнат на починалите да намерят своя път, като това символизира,че винаги има прошка, за тези които я търсят.
