Вече съм на почивка .Събуждам се, стреснат от кошмарен шум. Мисля си – талибани се опитват да затрият моя гений. Надниквам през вратата си сънен и невинен в своята пухкавост. Гледам – странно племе се нанася в хотела. Интересно племе – тъмни и рошави, но не по нужния гениално рошав начин, а острокосмести и много шумни… Както и да е – буден съм и връхчетата на космите в ушите ми вият за кафе – слизам в ресторанта и какво да видя – животинчета от всякакъв вид, цвят, порода и пол. Заслушвам се – черните, рошави, шумни и палави животинки без грам пухкавост се оказват румънуси… Аз професор ли съм или какво – зарязвам кафето и започвам да пиша дисертация за особеностите на този странен вид – Румънус Вулгарикус Мамалигус…
Ето и моето изследване подкрепено с научни данни и папарашки снимки…
Румънус Вулгарикус Мамалигус
Невинен подрастващ екземпляр с характерната вежда
Глава 1. Особености и външен вид
Румънусите са животни, при които на първо четене съдейки по външната окосменост е трудно да се определи пола – при някои мъжки екземпляри се наблюдава лека плешивост, която служи за индикатор, но при повечето космената покривка и при двата пола е гъста, остра и повсеместна от глава до пети…
Доста представители от тази порода се отличават със завиден орган – една непрекъсната рунтава вежда минаваща от край до край на лицето им… Аматьор би казал, че това не е важно, но аз като професионалист скоро забелязах практичното приложение на този орган – веждата ориентира животното – собственик за външната температура и атмосферно налягане, настръхва при наближаваща опасност и пази носа на гадинката от слънчево изгаряне.
Глава 2. Ниво на Шум, Развитие и степен на безопасност
Румънусите имат изключително ниво на шумоотделяне. Представете си разнебитен руски трактор, комбиниран с БМВ без ауспух и закачен на самолет с витла. Толкова шум може да произведе без никакво напъване и най-плахият румънус, независимо от пола и възрастта си. Когато са раздразнени, румънусите повишават шумноста си до нива, които няма как да ви опиша, но които изнасилват мъхчетата в слуховия канал. По мои скромни наблюдения, Румънусите повишават своята шумност в 3 случая – 1. Когато са гладни, 2. Когато се хранят и 3. Винаги.
Ниво на безопасност – румънуса сам по себе си не е агресивен индивид, на моменти е палав и дружелюбен и е безопасно да бъде доближавам, естествено с тапи в ушите….
Леко възбуден от картофките с кола, но все пак дружелюбен румънус
Глава 3. Хранене и Поене
Румънусите се хранят винаги, когато са гладни или когато наблизо има нещо безплатно, което при системата „All Inclusive“ означава на практика постоянно. Много е опасно да се опиташ да измъкнеш от румънус неговата порция – доказателство за това са множеството пострадали учтиви и бързи турски сервитьори получили тежки телесни повреди при опит да отсервират на румънус. 
Моя скица на разстроен сервитьор
Румънусите не са придирчиви към храненето си – ядат почти всичко, но страстно налитат на кола, картофки и хамбургер, от което съдя, че силажа в стил „Мак Доналдс“ е луксозна храна в местообитаването на румънусите. Явно идвайки от зони със студени и дълги зими, румънусите имат навика да влачат големи количества храна в хралупките си. Оставен принудително гладен, румънуса дояжда скритите под леглото си запаси и заспива видимо изтощен.
Това е засега, мои любими и умни читатели и ти Седефчо…. Утре ще ви занимавам с Гнездене, Чифтосване и Любовен период при този нов и странен вид.
Останете си засега със здраве и добро пиене и помнете “ Без паника – Ако нещо до вас шуми ужасно може да не е румънус, а паркиращ на летището самолет!
