Морската одисея на Косматия професор и Парис Хилтън

Морската одисея на Косматия професор и Парис Хилтън

Мили ми читатели,вие дето само гледате картинките, селяни, граждани и вие странни неопределени  същества които живеете в София…Знаете,че аз не мога без феновете си точно като чалга певица,която има в изобилие две неща- силикон и фенове- първото може да бъде доказано,а за второто приемаме твърдението на така наречените певици…Но аз фенове си имам…И те питат „Защо не пишеш, професоре?“. Какво да ви кажа на вас фенове? Как да пиша като ситуацията тук води не към вдъхновение а към линеене на космите ми (така умните хора наричат проскубването). Но след дълго мълчание бях така вдъхновен,че седнах да си излея мъката …Както знаете от преди аз обичам лятото,морето и един определен хотел където бях боготворен от онези странни същества- Румънусите…Та и тази година първо излезнах на площада с надеждата феновете да крещят името ми,но те викаха „оставка“ и аз тръгнах към моренцето,за да получа полагащото ми се слънце и признание…Този път няма да описвам как пътувах,защото нищо не се случи,което да смути моя Дзен…И така – пристигам аз със моята приятелка в хотела. Той както винаги е спокоен,красив и оказва се почти празен,което за момент сразява моята надежда да бъда обожаван от простосмъртните,но приятелката ми ме успокоява,че ще среше космите ми на надпис Косматия е Бог и аз се укротявам…Ден първи- разкошен празен басейн с малко заблудени руски майки , една готина мадама с огромна шапка и смел тинейджър от България ,който се осмелява да влиза в басейна…Яко…Персонал по-многоброен от гостите и по-учтив и тих от дипломат в Брюксел. Ден втори…Около 10 часа настъпва тропот,който кара всички нас клиенти на хотела ( 10 на брой) да настръхнем от мисълта,че има земетресение или по-лошо,че румънуси нахлуват в хотела …Но реалноста мили ми читатели се оказва къде къде по-черна…Съдбата не само е кучка,но и има гадно чуство за хумор …Това си мисля аз,когато се оказва,че тропота е предизвикан от цял рейс български абитуриенти,които се стоварват тракайки с платформи и крещейки безумно…За момент тихия и слънчев басейн се превръща в дневна версия на елитен чалга клуб ,когато девойки с вечерни рокли и токчета решават да поседнат на шезлонгите…Опитвам се да си спомня кога съм направил нещо,което би навлякло божия гняв върху мен ,за да преживявам това,но не мога….Не мога не защото забравям от старост, а защото трусовете се повтарят още 2 пъти и се оказваме обградени от 150 абитуриенти…Няма да описвам пиенето, крясъците и нощните изстъпления,защото все пак и производителите на тези деца може да четат това и може да познаят отрочетата си на снимките,а аз не съм порта…Моята изповед е за Парис…Да- Парис Хилтън…Същата. Нежното рахитично анорексично видение което в един момент прекосява фоайето на хотела с високите си обувки по-обемни от краката и, дългата изкуствена коса , съответната по-малко ефектна блондинка за антураж и ноктопластиката си…Изведнъж хотела става яко Фешън, простичкият ни ресторант се превръща в нещо с поне звезди Мишлен и поне 7 класа липсващо образование…Салата се трансформира в нещо свръх калорично,а колчетата на навеса започват да ми изглеждат като наднормени ирландски туристки…Вдъхновение. трепет, шемет, треска и потрес- всичко това ме обгръща докато седя и гледам как Парис и не толкова ефектните и приятелки се хранят…Как да ви опиша това? Първо е добре да започна с това какво трябва да имате за да се храните така…Нужните ви прибори са Нож (за да го оставите настрана още в началото и докрая да го вдигате само ако заплашвате другите на масата с убийство ), вилица (която ще прехвърляте от ръка в ръка и изискано ще оставите след около 3 минути ) и НОКТОПЛАСТИКА….Да,уважаеми фенове…Не можете да се храните като Парис и компания ако нямате Ноктопластика….Защото изкуствения дълъг нокът е основния прибор с който се фиксира палавия домат,за да не ви бяга по чинията когато го гоните с вилицата, пак той ви помага да донабутате прекалено дългия пържен картоф,който издайнически стърчи от устата ви и омазва гланца ви за устни и пак този нокът ви идва на помощ да свалите месото от вилицата ви,което е залепнало там все едно пуска корени…Другото нужно нещо за правилното Фешън поведение е дългия екстеншън,който палаво да пада в чашата ви с кола или бира,за да ви придава онзи невинен детски вид на морска палавница…И накрая,но не на последно място- имате нужда от телефон без роуминг,с който обаче да снимате себе си и приятелките си колко сте яки докато се борите с храната, както и огромна дамска чанта в която можете да поберете шезлонг,която да ви пречи,защото на маса за 4 човека сте седнали 4 Фешън нимфи с 4 чанти….

Ако си набавите всички изброени неща мили читатели ми пишете,за да ви разкажа как да израстнете в духовното си развитие като усвоите Дзен изкуството на храненето с нокът…

Ден трети…Писъците са денонощни и са подходящи да озвучават филми на ужасите,защото са искренни. Ние малкото нормални хора- разбирайте стресирани руски майки с малки деца, мадамата със смелото момче ,ние с приятелката ми и още една мацка с дъщеря стреснати,омаломощени и почти неспали гадаем кой писък от какво може да е причинен като например- абитуриент с ужас открива,че шофьора на рейса няма повече бутилки уйски за продаване, девойка е приклешила супер дългия си екстеншън в прашките и се е оскубала , младеж пиян от снощи е объркал приятеля си с писоар или други подобни апокалиптични причини,които са достойни за такива писъци…Но от играта“Познай кой пищи по-силно и защо“ ме откъсва ново видение…Тя…Моята руса мечта, моята капка изисканост, моята басейнова нимфа…Парис… Тя се клати на високите си токчета покрай басейна всявайки респект със своята височина 1,90 ( смятам и надстройката) и в една ръка държи чанта – лъскава естествено , разбира се в ярко цикламено и абсолютно задължително с формата на кутия за хляб…Но това,което ме вкарва в творческо настроение седи разположено върху другата и свита ръка….Това е едно неземно създание порода плюшено лъвче разновидност лилаво тип проскубано и непрано…За всички които не са вдянали да повторя- Парис носи плюшено лъвче на ръката си,което елегантно разполага до себе си на шезлонга явно с надеждата животинчето да хване малко тен,за да не му се разбира колко е мръсно от нощен живот и страдания…Животинката тихо се разполага на шезлонга – все пак колко плюшени играчки отсядат до басейна на хотел и се наслаждава на мутантите абитуриенти ,които се опитват да изпият всичко на бара или да изплискат целия басейн или да докажат на персонала,че друга такава порода като български тийнейджър никъде няма…Стои си плюшената играчка и се пече,а на мене ми се налага да удържам мадамата до мене,която моля ви се абсолютно невъзпитано иска да отиде до Парис и да я пита как и с какво храни животинката….Не става така- това е Парис от Благоевград или от София или от Банско….Все едно откъде,но това е нейно светейшество Парис- Фешън издънка на як селски род и за да и говориш трябва да те представят и тя да те заговори.Не може току така ти простосмъртна интелигентна жена да отидеш при нея…Не е редно…Не е даже природно…Ден последен- с тропот мутантите и фешън иконите отпрашват през фоайето към рейса си,който ще си ги откара обратно в родната гора  оставяйки след себе си нас клетите обикновени туристи и слисания персонал,който още дълго време ще разсъждава какво е това български ученик,къде е расло,къде е пасло и от коя крава е бозало,че е такова теле…А аз промъквайки се като истински холивудски папарак успявам да снимам няколко кадъра на Парис от Дупница или Разград със нейната животинка порода Made in China и с нейната чанта от Мола или от Илиянци… Простете ми за лошото качество на снимките,но ръката ми трепереше от преклонение докато снимах това….

Парис и нейния плюшен звяр
Парис и нейния плюшен звяр

CAM00174

Сега отивам да се скубя пред Парламента от мъка,че депутатите отиват на море,а аз вече бях…На фанелката ми пише“ Доставка на пици„. Но аз ще я преправя на „Оставка и цици“ …Понеже веднъж се живее истински…Та ако по телевизията видите някой красив,космат и много,ама много божествен- аз ще съм…!

Моля да отбележите – при написване на материала не е пострадал нито един абитуриент…Едва ли ще пострада и при четенето му ,защото не вярвам да могат да четат… Посвещавам това на себе си, приятелката ми, Галя, Радост, готиния хотелски персонал и  другите знайни и незнайни хора в хотела…

4.9/5 - (8 votes)
Ако статията Ви е харесала, молим да я споделите, за да достигне повече хора!

You May Also Like

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Презареди

*