Ние никога не сме крили стремежа си да помагаме на хората да се почустват по- добре. Това ще се опита да направи и новата ни рубрика „Проблясъци“ .Добре дошъл в екипа ни на нашия нов автор Здравко Светославов, а на вас – приятно четене и ще се радваме да чуем коментарите ви !
Частицата и цялото
От Здравко Светославов
Еволюцията – стремеж към усъвършенстване – е закодирана във всеки аспект и всяко същество от видимия и невидимия свят около нас. Нищо в природата не е в застой. Всичко е в постоянно движение. Животът е като река – непрекъснат поток в една посока с една крайна цел – голямото море, вечният Океан, където се вливат всички реки и морета, там всички се свързват отново. Там частицата влияе на цялото и цялото влияе на частицата и всъщност те са свързани и се припокриват. Всяка отделна капчица от Океана носи в себе си „шаблона” на океана, също както ДНК нишките носят кодовете както на индивида, така и на вида като цяло. Съвременната медицина дава доказателство за това с приемането, признаването и приложението на хомеопатията.
Човешкото тяло е сложно Творение, носещо в себе си „шаблона” на цялото и функциониращо съгласно Законите на Космоса и Вселената, както всички останали тела. Да си представим Вселената като един огромен Океан на безкрайни възможности, който непрекъснато се разширява. Всичко във Вселената съществува в съответствие със Законите на Вселената, насочени към баланс, хармония и съвършенство. А какъв по-добър синоним на баланс, хармония и съвършенство може да има, освен думата „любов”. Не говорим за любов като взаимоотношения между хората, живеещи в третото измерение, тази любов е любовта, която „движи” Вселената и всичко в нея, която поддържа баланс, равновесие, съвършенство, която Твори.
Но да се върнем на въпроса за частицата и цялото. Човекът, като частица от огромното Творение, се стреми към усъвършенстване. Тук става дума за Човека като Цяло, за Човечеството. Всеки отделен индивид влияе на Цялото, а Човечеството от своя страна влияе на отделния човек. Правени са експерименти относно влиянието на емоциите на отделен човек върху емоционалния”климат” в групата, с която той общува. Установено е, че позитивните емоции – радост, щастие, еуфория „заразяват” хората в по-малък процент в сравнение с въздействието на негативните емоции върху тях. Защо отрицателните емоции са „по-заразни” от положителните? Отговорът на този въпрос се крие в слоевете заблуди, предразсъдъци и страх, внушавани съзнателно на хората от хилядолетия насам, заблуди по отношение на истинската природа и същността на човешките същества. Отговорът обаче не се изчерпва с това, а се свързва и с „черупката” на защита, бронираща човешкото сърце. Кой създаде тази черупка и защо всъщност тя е точно там, какво ще се случи, когато тази черупка се разчупи напълно? Ще се опитам да обясня в следващите статии.
Здравко Светославов – психолог
