Музиката след Втората световна война

Втората световна война приключва в периода 1946-1949 с подписването на мирни договори и разделянето на Европа на Източна и Западна. Спуска се „Желязната Завеса” и Изтокът и Западът продължават да се развиват като политически, културни и икономически реалности. Това е време на строги диктатури в страните, причислени към СССР. Общественият и политическият живот е подчинен на идеологията на комунистическата партия, която налага цензура върху свободата на словото. Това от своя страна има контрареакции, но нашата статия не е за това.
Да обърнем поглед върху културата на Европа и света в глобален смисъл. Заражда се нова вълна в изкуството – Авангардизмът, като реакция на ужасите, насилието и потъпкването на човека по време на войната. Създава се усещането за „изкривен” образ на реалността на войните, насилието и средата, в която е поставен човек. Появяват се нов тип литературни произведения, театър на абсурда и др. Всичко това рефлектира и в музиката.
Музиката е най-масовото средство за въздействие върху душата. Тя има силата да влияе и да променя възгледи, свето отношение и да прави обрати, непосилни за политиката, икономиката и науката. Точно в този период /края на 50-те/, изгряват много звезди на рок музиката – Елвис Пресли, Чък Бери, Литъл Ричард, Доорс, първи стъпки правят Бийтълс под името The Quarrymen, Пинк Флойд.
Британският рок (и конкретно Бийтълс) е повлиян от американската музика –  соул и ритъм енд блус. Постепенно обаче тези музикални техники се смесват със сложни и оригинални концепции и придобиват свой собствен облик. Ролинг Стоунс, Енимълс и Ярдбърдс са групи, повлияни от американския  характерен стил. През януари 1964 Бийтълс постигат невероятен успех с първото си турне в Америка под надслов „I want to hold your hand”.
По време на бурните 60-те се появява психоделичния рок, който води началото си от Калифорния и се превръща в начин на живот и философия за цяло поколение. В този жанр творят Ярдбърдс /„Still I’m Sad“ (1965) и „Over Under Sideways Down“ (1966)/,  Пинк Флойд, Джими Хендрикс.
Фестивалът в Монтерей в края на 60-те години е събитие от голяма значимост, а ключова точка е фестивалът в Уудсток през 1969 с участието на Джими Хендрикс, Сантана, Джанис Джоплин.
В началото на 70-те години много от представителите на този стил се обръщат към класическото рок звучене. Обособяват се софт и хард рок. От края на 60-те години започва да се използва терминът „хеви метъл”. Различните британски групи внасят оригинални звуци и стилове в хард рока и допринасят за по-нататъшното му развитие и обогатяване. Тези първи групи стават база за обучението на следващите рок и метъл поколения музиканти. Ще изброя – Ролинг Стоунс, Бийтълс – вдъхновение за бащите Блек Сабат и Джудас Прийст. На същото място сред пионерите в областта – Лед Цепелин с много фантазия, Дийп Пърпъл със симфонични елементи, Блек Сабат, които внасят „тъмната” нотка и тежкият саунд, който благодарение на Тони Айоми, става изискване за метъл саунда въобще. Джудас Прийст стават емблематична група, свързвана с Новата вълна в Британския хевиметъл, ще спомена също и Моторхед и Рейнбоу.
Тази вълна от рок музика, зародила се в резултат на войната, потресла целия свят, преобърна съзнанието на много хора. Отвори сърцата им за истината, любовта и новите хоризонти с тематиката, въздействието и дълбокия си смисъл. Според мен това е част от Нео Хуманизма, роден от пепелта на Нацизма и Сталинизма. Защото човешкият дух е подвластен единствено на стремежа си към израстване, свобода и усъвършенстване.

Музиката след Втората световна война
5 (100%) 1 Гласа
Ако статията Ви е харесала, молим да я споделите, за да достигне повече хора!

Също може да ви хареса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Blue Captcha Image
Презареди

*