Смисълът или Кой е другият?
Всички конфликти, сблъсъци и неприязън имат общ корен, изразен във въпроса – фундаменталния въпрос в подсъзнанието на всяка човешка душа – „Какъв е смисълът на човешкия живот?” Този въпрос, подобно на корените на дърветата, се разклонява в още няколко основни въпроса – „ Кой съм аз? Кой е другият? Има ли Бог? Има ли живот извън Земята? Какво е Вселената? Откъде идвам? Какво се случва след смъртта?”
За да разберем себе си, трябва да разберем другия, защото по този начин разбираме и Цялото Единство, в Което Всичко Е.
Уважаеми читатели, най-логично е да си помислите, че щом ние съществуваме на Земята и щом има още безброй други планети и небесни тела в Космоса, следователно със сигурност има живот извън Земята. Не малко са и доказателствата за това тук, не малко са очевидците и фактите, стига да погледнем назад в историята си и ще видим ярки примери за това, останали и до наши дни в Северна Африка и Южна Америка. А аз смея да твърдя, че цялото безкрайно Творение „кипи” от живот, просто трябва да се научим да вярваме на всичките си сетива, за да го открием. Вие например знаете, че страхът и гневът са „заразни”, не можете да видите точно как, но страхът се предава като енергия от човек на човек, а можете ли да видите тази енергия? Не, но знаете, че я има, значи съществува, жива е и вие я признавате. Значи, животът има много проявления и може да се възприеме по много начини.
Вгледайте се в природата, за да разберете как всичко в нея си „комуникира” на своето ниво на съзнание, защото съзнанието го имат всички същества, т.е. цялата природа е пълна със съзнателни същества. Например вятърът и пчелите опрашват цветовете, те дават плодове и семена, семената дават живот на нови растения, а Слънцето захранва всички с жизнена енергия. А Земята осигурява дом на всички същества на нея и те са част от нея, защото Земята е Майка на своите Деца. Каква съвършена комуникация и сътрудничество в цялата природа. Красиво творение на Божествено Съзнание. А клетките на физическите ни тела, как умело си изпълняват задачите, те също имат ниво на съзнание, всяка една от тях в своята област на действие служи на целия Организъм, нашите физически тела са децата на Земята, те носят нейните гени, нейното ДНК, докато душите в тези тела са от Източника, те не се раждат и не умират, те носят Източника, който няма начало и край. „Но защо сме тук?” – ще попитате, ще се опитам да обясня в следващите статии.
Искате ли да усетите Източника, да се свържете с него, за да усетите колко сте силни и колко сте Божествени. Да, това наистина е възможно и е достъпно абсолютно за всеки, да осъзнае Божествената си Искра и да пробуди творческите си сили за света, в който желае да съществува. Защото вие сте били, сте и ще бъдете Творци на своята Реалност. Всички заедно сме такива – творци на Общата Реалност. А сега се вслушайте и вгледайте в сърцето си. Да, точно така. Затова разчупихте черупката и затова изоставихте Егото на втори план. Именно за да опознаете собствената си Божественост. Ще усетите силата на Източника във вас и ще изпитате дълбоко пречистване, защото в енергиите на Източника няма място за нищо по-малко от ЛЮБОВТА. Затворете очи, концентрирайте мисълта си в сърцето си и повторете няколко пъти думата ОМ, на равни интервали, ще изпитате чувство на разширяване, сякаш сърцето ви излъчва вълни в кръг или сфера около себе си, това е, свързахте се с Цялото, оставете енергиите на Източника да ви водят и им се доверете. Щом веднъж изразите намерението си за промяна и движение в по-високи вибрации, ще получите помощ от Водачите си.
И щом всичко идва от Източника, значи и другият, който е наш”враг”, също идва от там, значи и той е частица от Цялото. А Цялото вечно се стреми към изпитване на безкрайни възможности. Обаче, за да разбереш и изпиташ, трябва да си създадеш необходимите условия и динамична среда, поле, за учене. Ето защо Съзнанието сътвори Илюзията. Илюзията е незнание, като воал или завеса, която обхваща частите на цялото, за да могат те да забравят Реалността и да загубят усещането за връзка с Източника. Така се създава усещане у частиците за разделеност, за откъснатост и самота, която поражда болка и страх и вечен стремеж към търсене на нещо отвъд. И в условията на тази откъснатост се ражда страха. Съзнанието сътвори Негатива именно чрез Илюзията. И полярностите: любов-страх, знание-незнание, добро-лошо, само с една единствена цел – учене, изпитване на безкрайни възможности, следователно еволюция. В тази хилядолетна амнезия човешкото съзнание създава Егото, което да защитава Аз-а да печели битки и състезания, дори войни. Защото чувството за откъснатост от Източника поражда страха, а той поражда желанието за защита и контрол, защото страхуващият се иска да контролира всичко, за да се защити. Страхът е противоположен на Любовта така както Илюзията е противоположна на Реалността.
Човешката душа се е превъплъщавала в хиляди роли в продължение на хиляди животи и всяка човешка душа като аспект от Цялото изпитва милиони възможности, за да допринесе за Общото Разбиране и за вдигането на завесата на Илюзията, за връщането си в Единството с повече опит и по-голямо Знание. Ролите често са били в двете крайности – приемете, че сте били и палачът, и жертвата. Палачът създава „лоша”карма, която в следващ живот се изчиства, за да се постигне разбиране, опитите се повтарят, докато урокът се научи, това може да продължи много животи. И когато си зададете въпроса „ Защо все мен ме „прецакват” в този живот?” със сигурност знайте, че вие сте си създали този урок в миналото като сте „прецаквали” другия. Най-бързият начин да излезете от този кръг, за да не изпитате никога повече урока, е да научите този урок, т.е. да приемете, че другият е ваше огледално копие и да му простите, така прощавате на себе си. Прошката от сърце ви дава възможност да се придвижите напред към следващия опит и така да издигнете своето съзнание.
След като истински сте простили и го чувствате в себе си, ще изпитате чувство на лекота, значи сте готови да се свържете с по-висшия си аспект и да постигнете по-силна връзка с вашия Висш Аз. А Висшият ви Аз/вашата Божествена Същност/ е вашата пряка връзка с Източника.
Как можем да създадем света, в който искаме да живеем? На този въпрос ще се опитам да отговоря в следващата статия.
Здравко Светославов