И така – след като си избрах работа седнах и записах Космо-биографията си – понеже съм вече популярен я публикувам, за да разберете откъде и идвам и защо съм толкова космат… По молба на фенове (и аз като чалга певиците имам мнооого фенове) пускам и снимки…
Космо биография На Косматия професор
Роден съм в една далечна година –
оттогава ви казвам много пиене мина
(тук поезията ми свършва) та не я помня точно… Календара обаче помни, че годината е била Високосмена…
Още с раждането си съм предизвикал серия от събития – бил съм толкова малък и пухкавичък, че акушерката се просълзила от нежност, поизбърсала сълзите си в космите ми и решила да ме вземе за домашно животинче.
Като гледате снимката ми от родилното лесно ще я разберете жената…
Майка ми обаче се преборила със зъби и нокти, наплюла акушерката и ме отнесла в къщи.
Косматълчо и любимото мече у дома…
Баща ми ме видял, осъзнал че далеч не е толкова космат и талантлив и тутакси се изнесъл, понеже бил убеден, че не съм негов, а на пухкавото куче на съседите.
Впоследствие се оказа,че набеденото куче е и женско…
В детската градина бях много хвалено дете – смятането ми беше лесно, понеже ползвах космите за сметало, хранех се добре, защото като си харесах храната на друго дете, пусках косъм вътре и то ми я даваше… Бях и побойник, но прикрит – от косми не се виждаха краката ми, когато ритах другите малки сополиви плешиви копеленца по капачките. Накрая разплаках от гордост учителката си като избродирах „Тук се скуба Космълчо“ на престилката си.
После дойде училището… Какво да кажа – най-голямото и велико нещо, което направих в училище беше да издълбая на един чин „Тук се скуба Косматко“, издълбах междувременно и няколко съученички, но това не се брои за постижение – тях ги дълбаеха всички, а чина си беше само мой…
Дойде казармата… Помня как другите трепереха от студ, а аз се топлех в космите си, другите гладуваха, а аз подмамвах разгонени женски пухкави котки и хрупах печено… 
Типична казармена мръвка за Косъм
изобщо – казармата беше добро място за такъв като мене… Най-великото нещо, което направих там е, че издълбах на едно дърво „тук настръхнало дава наряд Косъм“. После дойде живота… какво да кажа – някои са млади, красиви, мъдри, талантливи и Космати като мен, други са останалите. Не е трудно да живееш добре като си Космат и имаш опит в дълбаенето…
И така до днес когато пиша Космографията си, за да ме назначите за Гладен Готвач…
Ще спомена няколко свои умения
Разбирам от жени – Създадох списанието „Козмо“ и то преуспя
Създадох космонавтиката – даже съм летял в Космоса, кацнах на луната и издълбах на един Кратер – „тук се скуба Косъм“ ..
То и Космоса е кръстен на мене, ама да не се надувам…
Бил съм барман, но след като създадох „Космополитен“ коктейла реших, че съм дал своя принос и се отказах..
Създадох компанията „Космоте“, после ги зарязах и те от отчаяние създадоха Глобул…
Позирал съм на самия Леонардо -Така де – да не мислите, че в картината Дамата с хермелина, Дамата гали някаква горска твар – за съжаление Леонарко трябваше да бърза, та не ме нарисува целия, а само хермелина ми при това без топките…
После потопих Титаник – не филма – него го потопи Селин Дион като заграчи. Истинския кораб – бях скочил да поплувам и космите ми се заплетоха във витлата… Останалото е история…
Та след тази Космография вие ако не ме вземете, драги работодатели, аз сам ще се взема – толкова съм хармоничен, че отивам да си посегна палаво… Наздраве и Не забравяйте – Не целувайте космати животинки -никога не знаете коя е предната им страна!
